Микроби топлят пустинната почва

Ново изследване, извършено от учени в Аризонския университет, показва как микробите могат да затоплят повърхността на пустинята като я затъмняват, а процеса е подобен на начина по който привличаме слънчевата светлина, когато носим тъмни дрехи. Тези организми правят жива мантия покриваща повърхността на пустинята, докато се припичат на слънце. Тази мантия се нарича биологични почвени корички или био корички и те осигуряват важни процеси за екосистемите като борба с ерозията, предотвратяване на пясъчни бури или като насищат земята с въглерод и азот.

Новото проучване установява, че тези микроорганизми (био корички) в опит да се предпазят от вредните ултравиолетови лъчи на слънцето, изпълняват функцията на слънцезащитно средство , така че почвата първо да стане по-тъмна и после те също така променят слънцеотразителната и способност. Изследователите тврърдят, че са открили, че присъствието на тази слънце-защитна мантия върху пустинната земя, може в действителност да повиши местната температура с около 10 градуса по Целзий.

Тъй като в световен мащаб, пустините покриват 20% от континентите на Земята, следователно тези микроорганизми и био коричките, които създават играят съществена роля в приноса за топлина. И така, изследователският екип са изчислили, че са необходими 15 милиона метрични тона от това микроорганично слънцезащитно съединение, наречено сцитонемин, за затоплянето на пустинните почви в света. Това затопляне не остава без последствия и също така води до промени в почвата. Ефекта на затопляне може да ускори химичните и биологичните реакции на почвата, от друга страна по този начин много микроорганизми са изложени на риск.

Докато в миналото, наличието на тези био корички не е представлявало голям интерес за учените, в момента вниманието към тях е повишено. Кандидат на науките от университета в Аризона прави заключението, че е необходимо да бъдат включени в климатичните модели, както и като цяло да се говори повече за това.