Жизнени форми при организмите

 Факторите на средата въздействат върху растенията и животните  едновременно и при това не като проста сума, а като сложен комплекс. В различните част на земята факторите на средата са в различно съчетание. По този начин се формират различни комплекси от фактори, чието сумарно действие върху организма е различно. Тези комплекси от фактори са определили различни по характер и свойства среди за обитание. Например почвата с нейните качества температура, влажност, светлина, състав и други предлага определени условия за живот. Въздушната среда предлага друг комплекс от фактори и други условия и живот и тн.

 

 Факторите на средата въздействат върху растенията и животните  едновременно и при това не като проста сума, а като сложен комплекс. В различните част на земята факторите на средата са в различно съчетание. По този начин се формират различни комплекси от фактори, чието сумарно действие върху организма е различно. Тези комплекси от фактори са определили различни по характер и свойства среди за обитание. Например почвата с нейните качества температура, влажност, светлина, състав и други предлага определени условия за живот. Въздушната среда предлага друг комплекс от фактори и други условия и живот и тн.

    Всички тези комплекси от специфични фактори в съчетание с наследствените особености на организмите и тяхната способност за адаптация са създали групи от организми със сходен строеж, сходни адаптивни възможности и поведение независимо дали тези организми са далечни или близки в систематично отношение. Това са т.нар. жизнени форми.
     Жизнените форми са групи от организми, които живеят в сходна среда и са придобили сходни приспособления за живот в тази среда. При екологичните групи организми се наблюдават приспособления към отделен фактор на средата, а при жизнените форми има приспособления към комплекс от фактори.

    Терминът е въведен от Хумболд в ботаниката, а от там е заимстван и употребяван години по късно за животни.
    Голямото разнообразие от екологични фактори и различното им съчетание е довело до голямо разнообразие в жизнените форми. Класификацията им е доста затруднена, защото няма единство по отношение на критериите. При животните например в едни случаи за основа се взема особеностите на размножаването, при други начина на придвижване, начина на придобиване на храна и тн.
    При растенията най-широко е разпространена класификацията на датския ботаник Раунтиер- при нея като основа се взема разположението на пъпките за възобновяване и наличието на приспособления за преживяване на неблагоприятните условия.

Форми:
•    Епифити – въздушни растения, които нямат корени в почвата и се заселват по стволовете на други растения – лишеи , мъхове и др.
•    Фанерофити – наземни растения – дървета, храсти, лиани, тревисти растения. При тях пъпките за възобновяване се намират високо над земята
•    Хамефити – тревисти растителни видове чиито пъпки са до земята. През зимата надземните части са затрупани от снега и не загиват.
•    Хемикриптофити – пъпките се намират на нивото на почвата или в нея, Надземните части през зимата загиват.
•    Криптофити (геофити) – многогодишни тревни видове с отмиращи надземни части. Пъпките се намират върху подземните части.
•    Птерофити – едногодишни растения. През зимните месеци отмират и надземните и подземните части. Неблагоприятните периоди прекарват в стадии семена.