Стайният въздух ни убива бавно
Рядко се замисляме доколко нашият живот зависи от качествата на въздуха, който дишаме в домовете или офисите. В развитите европейски страни хората прекарват в затворени помещения близо 90% от живота си, но въпреки това проблемът „стаен въздух” не получава нужното внимание. Много се говори и пише за здравословното хранене, но сравнително малко за въздуха, макар че за едно денонощие човек консумира около килограм храна, а вдишва от 10 кг до 30 кг въздух (над 25 хил. литра).
Известно е, че въздухът, който дишаме, оказва огромно влияние върху нашето здраве, самочувствие и работоспособност, но въпреки това недооценяваме средата, в която прекарваме толкова много време. Според проучванията всяка година хиляди европейци умират заради заболявания, причинени от вредните примеси във въздуха в офисите и жилищата.
Новият проблем – лошото качество на стайния въздух
Съвременният човек дори не подозира колко много от здравословните му проблеми са предизвикани от въздуха в собствения му дом или на работното място. Доказано е, че качеството на въздуха в добре уплътнените ни и отлично термоизолирани жилища не е здравословен.
Допреди двадесетина години рядко се говореше по тази тема, но днес няма как да не признаем, че обитателите на по-ефективните по отношение на съхраняването на енергия домове са значително повече предразположени към здравословни проблеми, защото в херметизираните помещения влагата и замърсяването на въздуха надхвърлят всякакви здравословни норми.
Основни замърсители на въздуха в затворените помещения
Може би поради липса на финансиране у нас не се правят дългосрочни наблюдения и проучвания, свързани със съдържанието на вредни вещества в стайния въздух и влиянието им върху човешкото здраве. В домовете и офисите са регистрирани над 100 химически вещества, като близо 1/5 от откритите антропотоксини се отнасят към много опасните. Въздухът в затворените помещения понякога съдържа смъртоносни концентрации. Такива са цигареният дим, плесените, веществата, отделяни от строителните материали, озонът, радонът, ароматните въглеводороди и много други.
В жилищата от нов тип се задържа повече влага, вследствие на което се създава благоприятна среда за въздушнопреносими замърсители като например плесени, микроби, бактерии и вируси, които предизвикват алергични и респираторни проблеми. Потърпевши са цели семейства, като лекарите са категорични, че периодът на лекуването на тези заболявания през последните години се е увеличил значително. Застоялият въздух се отрязява негативно върху кръвоносните съдове и кръвообращението, защото кръвта по-бавно се доставя до крайниците и главния мозък. Затова хората все по-често страдат от главоболие, сънливост, раздразнителност, понижена работоспособност. Това важи и за децата, които прекарват по-голямата част от времето си в затворени помещения – в детските градини, в училищата, в домовете си и и дори в спортните зали, които в повечето случаи също не са с добра вентилация.
Един от замърсителите на въздуха в жилищата е формалдехидът, който попада във въздуха от мебелите – както от новите, така и от тези с повредено лаково покритие.
Други източници на вредни вещества са пенопластите, стирола, фенола и др. Концентрацията им понякога превишава от 5 до 10 пъти допустимата норма, като в някои случаи това е предпоставка за ракови заболявания. Отдавна е доказано, че азбестът, използван като изолационен материал и компонент в азбестоциментовите плочи, е още един убийствен замърсител, защото води до рак на белите дробове.
В жилищните помещения могат да се срещнат азотни оксиди и въглероден оксид – продукти от изгарянето на горива. Ако за отопление се използва природен газ, въглеродният оксид в жилището е с голяма концентрация, която се увеличава към по-високите етажи, заради по-лошо работещата вентилация.
Микроклиматът в затворените помещения
Основните фактори, които характеризират въздуха като здравословен, са неговата температура, влажност и скорост на движение.
До неотдавна сухият въздух бе определян като враг номер едно. Решението на проблема бе просто – използваха се овлажнители или просто се поставяха мокри кърпи на радиаторите. Добре е да се знае, че относителната влажност в помещенията трябва да бъде в границите от 30%-35% до 55%-60%. Вредна за здравето е както прекалено ниската, така и много високата влажност.
За да се осигури високо качество на въздуха в помещенията, той трябва да е в постоянно движение. Зле проектираните или изобщо липсващи вентилационни системи в българските домове не изпълняват функциите си, а именно – да вкарват свеж въздух в помещенията и да отвеждат застоялия. Въздушният поток трябва да е достатъчен, за да се премахнат предпоставките за образуване на плесен и мухъл, които обикновено са налице след смяна на дограмата.
За комфортна се смята температура на въздуха за зимата 20°–22°С, а за лятото 22°-24°С. Резултатите от много изследвания показват, че отклонения само с 1°-2°С от посочените температури съществено понижават работоспособността. При 16°С например подвижността на пръстите намалява дотолкова, че човек трудно пише. И обратното също има негативни последици – при температура на външната среда над 27°С труспособността намалява с 30%-50%. В Швеция например при температура над 27°С работниците и служителите получават надбавки, известни у нас като «вредни», независимо дали работят на открито или в офис.
Голямо значение за здравословния микроклимат в затворените помещения има йонният състав на въздуха, т.е. съотношението на позитивните и негативни йони. Отрицателните йони влияят добре върху самочувствието на хората, затова трябва да надвишават положителните. Освен това те нормализират кръвното налягане, важни са при повишено умствено и физическо натоварване, добре се отразяват на хората със сърдечно-съдови и респираторни заболявания. Ако във въздуха преобладават положителните йони, човек усеща „недостиг на кислород“, умора, главоболие. Екраните на телевизорите и компютрите, климатиците и дори обикновените жизнени процеси на човек повишават концентрациите на положителните йони.
Алергените в домовете ни
По данни на Сетовната здравна организация около 40%-50% от населението на земята страда от алергии в по-лека или по-тежка форма. Тревожното е обаче, че в развитите държави този процент е значително по-висок, отколкото в останалите, а също, че възрастовата граница, при която се появяват първите симптоми на тези заболявания, пада. Като една от основните причини за алергичните заболявания се посочва съставът на въздуха в затворените помещения.
Най-известните алергени в домовете на хората са битовата прах (съставът й е 35% минерални вещества, 15% влакна от хартия и текстил, 20% кожни клетки, 7% цветен прашец, 3% дим и сажди). Битовата прах е и своеобразно депо за плесени, гъби, химически вещества, патогенни микроорганизми, както и акари (битови микрокърлежи), които при повишаване на влажността над 60% започват да се размножават многократно по-бързо, отколкото при нормална влажност.
Известни са около 350 вида гъбички, които могат да предизвикат алергии. Повишената влажност стимулира и размножаването им. Според изследвания, направени в домове на хора, страдащи от алергии, нивата на спорите и плесените са многократно по-високи от тези, които са измерени в жилищата на здрави хора, живеещи в домове с по-ниски нива на влажност.
Как да променим въздуха в домовете си
Основното, което може да направи всеки от нас на този етап, е да се погрижи в жилището му постоянно да постъпва свеж въздух и съответно застоялият да бъде отвеждан навън. Това се постига лесно с добра вентилация. За съжаление, новите, добре уплътнени дограми, прекъсват вентилационния цикъл и не осигуряват достъп на свеж въздух в помещенията, поради което вентилаторите и абсорбаторите спират да работят ефективно, тъй като нямат нужната тяга. Честото проветряване решава донякъде проблема, но не осигурява постоянна циркулация на въздуха. Свидетели сме на проблем от национален мащаб – влага и мухъл. Причина за него е стремежът на хората да запазят топлината в домовете си, вследствие на което добре изолират и херметизират жилищата си.
Впечатляващи са статиите, които могат да се прочетат в българското интернет пространство: „Плесените и азбестът в жилищата ще ни убият преди климата” по сп. Нюзуик, публикувана в http://e-vestnik.bg/; „Мухъл в дома ни – същност на проблема” – www.bezvlaga.com; “Влажните домове могат да причинят астма” – http://www.puls.bg/; “Екологична безопасност на жилищните помещения” – www.icsr.bas.bg/; „Помощ! Нова дограма и плесен вкъщи” – http://ka6tata.com/; „Анализ на резултатите от проучването на въздушната среда на детски заведения за наличие на микроскопични гъбички” – www.siokoz.com; „Внимание: Аспергилоза” – http://www.papagalibg.com/; „Да се преборим с плесените у дома” – http://magi.triada.bg/; „Откъде ни дебнат канцерогенните вещества”- http://www.chudesa.net/ и др.
Тези публикации са добър признак за това, че все повече хора обръщат внимание на качеството на стайния въздух, но само по себе си алармирането не е достатъчно. На Запад отдавна са въведени стандарти за качеството на въздуха в затворените помещения, а вентилационните отвори в дограмите или в стените са станали задължителни. Във Франция например на всички нови дограми от 2000 г. насам се монтират прозоречни клапани с датчик за влага, които пропускат свеж въздух при повишаване на относителната влажност в помещението над 50%. Отскоро тези клапани се предлагат и у нас, но е въпрос на време хората да се убедят в необходимостта от тях, за да бъдат премахнати напълно предпоставките за образуване на мухъл, като едновременно с това се съхранява максимално топлината в домовете.
Въпрос на време е също така държавата да въведе задължителни изисквания и норми за новите дограми, които запечатват жилищата ни. А дотогава трябва сами да решим проблема си, за да могат децата ни да дишат здравословен въздух.
Автор: Юлиана Михайлова