Какво става със земята?

Проливни дъждове в Пакистан, измиващи от лицето на земята цели села, бушуващи пожари в Подмосковието и централната част на Русия, египетска жар и египетската тъма повече от две седмици не спират в Москва, земетресения в най-различни точки на земята – това е днешната действителност, която се натрапва в съзнанието на хората със своята неотвратимост.

В кошницата с нещастията, с които природата ни връхлетя, трябва да добавим и заплахата от ядрена война, зловещият силует на която все по-явно се формира в недрата на „мирната” ядрена иранска програма.

Каква е връзката между сътвореното от човешката ръка и природата бихте попитали вие? Да – най-пряка, тъй като човек е също част от природата. Разбира се, времето, което сме прекарали в упоение за придобиване на власт над природата, над нейните богатства и закони в нас укрепи увереността, че природата съществува, за да обслужва нашите прищевки. Ние не сме се съмнявали, че светът, в който живеем – това е просто някаква система, включваща в себе си различни видове неживи, растителни и животински елементи, а човекът е естествено царят на природата.

До сега не ни е минавала мисълта през главата, че системата под название „природа” има своя програма на развитие със своя крайна цел. А още по-малко, откъде ли сме могли и да знаем, че способността на човека да внесе глобални изменения в състоянието на природата, е била предвидена предварително от самата природа и е била включена в тази система.

Но за какво? Дейността на човек не се явява разумна от гледна точка на природата, тъй като ние не можем да предвидим последствията от нашето вмешателство в нея.

Но позволете да попитам, а как стои въпросът с екологията, цялата тази наша наука за обкръжаващата среда? А какво ще кажете за лудите пари, които човечеството влага за охрана на природата? Опитваме се да очистим водоемите, да залесим, да съхраним изчезващите видове животни и растения. Но цялата наша бурна деятелност по защита на нашия природен дом, планетата Земя довежда до нула резултатите, които получаваме.

Често чуваме израза, че природата умее да мъсти. Много, в искрено разкаяние мислят, че тя ни отмъщава за пресушените морета и реки, за отровените водоеми и земи, за унищожените гори и животни.

Отмъщението е прекалено малко действие за мащабите на природата. А и за какво да ни мъсти? За това, че неотстъпно следваме програмата за общо развитие на системата? Как можем да предположим, че силите на природата, под контрол на които се намира цялата физиология и психология на човека, не е в състояние да обуздае и да спре когото и да е от нас?

Съгласно древната Книга Зоар, в която е описан целият път на развитие на човечеството, включително до наши дни, ще настъпи такъв период, в който природата ще въстане срещу човека. И причината за войната, която ще ни обяви природата, ще бъде съвсем не безумното отношение към нея.

На нас ни е тежко да свържем в един възел природните катаклизми и отношението между хората, но независимо от това, Книгата Зоар указва именно това като основна причина за войната между природата и човека.

Написано е, че човекът е малък свят. Има се предвид, че целият свят съществува в нашето възприятие. И главно, че диктува нашите чувства, как да възприемаме светът – това са всичките взаимоотношения между човека и човека. От това зависи как виждаме света – радостен или щастлив, или жесток и нещастен.

Развивайки човека, природата ни е привела към състояние, в което нашата зависимост един от друг е приела световен мащаб. И сега в природните явления, като в огледало, можем да наблюдаваме последствията от изкривените, враждебни отношения на човек с човек, на народ с народ. Всеки човек е способен да предаде на другите своето възприятие за света (иначе във всеки би имало собствен свят) и възприятието за света на всеки зависи само от взаимоотношението между хората.

По тази причина никакви наши усилия по защита на окръжаващата среда няма да омиротворят природата, тя ще се отнася към нас точно така както ние се отнасяме един към друг. Тя, като огледало, отразява нашата изкривена същност и за да получим красиво отражение, ще трябва да поправим не огледалото, а самите себе си.

За това се е разкрила в нашето поколение Книгата Зоар, за да ни помогне да узнаем истинското положение на нещата в света. А този, който познае истината, той ще пожелае да измени себе си, за да и се уподоби. И в това ще му помогне тази древна Книга, даваща на човек сили да се измени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментар *