Озоновата дупка над Антарктика

На 2 Октомври 2015 г. озоновата дупка се разширява до максималният си досега размер от 28.2 милиона квадратни километра, което е повече от площта на Северна Америка. Необичайно ниските температури и слабата динамика в стратсферата на Антарктика довеждат до това разширяване на озоновата дупка, като за сравнение може да се посочи размера и през предишната година – 24.1 милиона квадратни километра .

Озоновата дупка представлява силно изчерпване на озоновия слой над Антарктика, което за пръв път е забелязано през 1980 г. Антарктическата озонова дупка се формира и разширява по време на пролетта в южното полукълбо (Август и Септември), поради високите нива на химически активни форми на хлор и бром в стратосферата. Молекулите съдържащи хлор и бром  до голяма степен са получени от химикали, в следствие на човешката дейност, които постоянно нарастват в атмосферата.

Озоновият слой играе ролята на щит на Земята и я предпазва от потенциално опасните ултравиолетови лъчения, които могат да причинят рак на кожата, подтисане на имунитета, както и е възможно да увредят растенията. Голямият вече размер на озоновата дупка, вероятно ще доведе до увеличаване на вредните ултравиолетови лъчи на повърхността на Земята, особено в Антарктика и Южното полукълбо.

Нарушаването на целостта на озоновия слой е причинено  главно от изкуствени съединиения, вследствие от човешката дейност , които отделят хромни и бромни газове в стратосферата. След установяване на опасността и потенциалните промени , в началото на 1987 г. е създаден международен Монеарлски протокол за опазване на озоновия слой, а съединиенията, които го нарушават се регламентират.  Прилагайки контролните мерси, установени в този протокол се очаква през 2070 г. озоновата дупка да се възстанови приблизително до нивата и за 1980 г.